Който на младини мързелува, на старини слугува.

Има нещо в нашето съвремие което все по-успешно се маскира на нещо което не е. То често се дегизира като лоша енергия, неразположеност, синдром на дефицит на вниманието, депресивност... но в действителност се казва мързел.

Това коварно явление ни пречи да използваме пълния си потенциал и да се радваме на живота си пълноценно. Медиите споделят, че все повече хора се оплакват от високи нива на стрес, трудно ми е обаче да намеря изследване което проследява нивата на стрес през годините или поне на група хора (ако знаете за такова, моля да споделите). Макар и действително да приемем че мнозина имат проблем със стреса и други от гореизброените състояния, според мен, голяма част от проблемите на съвременното общество идват от добрия стар мързел. Да, това може и да прозвучи леко обидно или дори грубо, но намирам истина в него именно от опит и споделяне и разговори за проблема с хора наблюдаващи и управляващи големи групи от хора, екипи, служители. Можем да наблюдаваме това явление, за съжаление, сред доста голяма част от младите хора. Светът днес ни позволява да се докоснем до многобройни източници на информация и едно от нещата които правим с нея е да я използваме за оправдание... "днес в хороскопа ми пише, че не мога да се натоварвам", "не изпитвам добри вибрации към това, няма да се заемам", мога да продължа, но както е казъл племенникът на Сенека "Безделието винаги поражда неспокойни мисли."-Марк Аней Лукан. Истината е проста, разкрием ли че това е всъщност добре познаят ни мързел, ще ни е една идея по-лесно да го преборим, отлкото ако се залъгваме че е нещо друго.

Може би за хората, съвременници на технологиите, е трудно да кажат просто "мързи ме, хайде утре", защото някак не звучи сериозно, обаче аз лично предпочитам да общувам с хора, които достатъчно добре са опознали себе, че да могат да познаят кога ги мързи и да бъдат искрени за това. Когато разбираш, че липсата ти на желание е чист мързел, някак си по-склонен да не му се оставяш да те води. Оправданието е нужно не само за пред останалия свят, но и за пред самите нас, затова е важно да не лъжем себе си. Надявам се да позамисля и Вас, поне малко, и следващият път когато излезе задача, която може да бъде отложена, да не я отлагате, ако съветникът Ви е... знаете кой. Иронично е, че работата, с която човек би се справил за минути или часове, отнема дни и дори месеци на мързеливеца.

Веднъж научим ли се да надделяваме над него, ще успеем да постигаме по-голяма част от целите си и ще сме по мотивирани. Защо? Ами тук отново роля играе допаминът, за който писах в "Добавете "щастието" към списъка си със задачи. ", когато сме радостни (от това че сме свършили нещо например) това ни носи допамин, а центровете които отговарят за мотивацията и възнаграждението изпитват нужда от още активности, за да си добавят още допамин.

Защо трябва да се борим с мързела?

Причината се състои в една дума - навикът! Колкото повече ни мързи и мързелуваме, толкова повече ще ни се мързелува. Колкото и да е просто, истината е че навиците ни изграждат, стане ли ни навик да казваме "ей сега", "малко по-късно", "хайде утре", то ние сме преминали границата на времето за отмора. Прекрасно е обаче как човек, стига да има желание, може да промени всичко което зависи от него, в този кръг и вече изграден лош навик. Без да възлагаме излишни надежди, че такава промяна става за седмица, и с достатъчна мотивация можем да си отдъхнем и да си поставим за цел да не слушаме този подъл съветник. Постепенно с изграждането на нов навик, ще е необходимо все по-малко самоподтикване, до заветния момент когато ще се захващате с всяка задача, в момента, в който тя възникне.

В такъв момент и нивото на почивката ще е повишило своята значимост, защото ще бъде след свършена работа -заслужена, а нещата които наистина ценим са тези за които знаем че сме се потрудили. Още нещо положително след справянето с мързела, е че ще влияте по-добре и на хората около Вас! В таблоидът "Метро" е цитирано проучването Мари Девен и Жан Донизо от Френския национален институт за здравни и медицински изследвания. Според тяхното изследване, провено между 56 участници - мързелът е заразен. Човек се стреми да се впише към обществото в което живее и хората които го заобикалят, затова ако близките и приятелите Ви се отдават на мързел е много вероятно и Вие да го правите. Според мен е аналогично, че променяйки този навик, хората около Вас (тези които ги мързи), ще почувстват необходимост да се впишат в новият режим.